проф. Михаил Бъчваров

проф. Михаил Бъчваров

доктор на педагогическите науки

Роден на 29 декември, 1935 година гр. Ямбол.

Преподавател в катедра Лека атлетика от 1960 г. до 1966 г. и от 1.7.1980 г. до 2002 г. Ръководител катедра от 1995 до 1998 г.
Заслужил майстор на спорта. 15 пъти балкански шампион и рекордьор в спринтовите и препятствени бягания.
Заслужил треньор. Подготвил 12 майстори на спорта, 123 републикански шампиони и 7 рекордьори.
Научен ръководител на 9 защитени доктората. Има над 200 научни публикации, от които 12 научни книги и 10 научно-популярни.
Награждаван е с Орден “Стара планина” - ІІ степен, “Народен орден на труда” - бронзов, сребърен и златен, Орден на БСФС “Спортна слава”, Юбилеен медал “1300 г. България”.

Образование:

  • 1953 - гимназиално образование, гр. Ямбол;
  • 1955 - специалност “радио”, Телеграфо-пощенския институт София.
  • 1959 - специалност “Учител по физическо възпитание, Висш институт по физическа култура “Г.Димитров”, София;
  • 1993 - специалност “Футбол”, Национална Спортна Академия “В.Левски”, София.

Научни степени, академични и спортно-професионални и др. звания и награди:

  • 1971 - Ph.D.,доктор, Държавен Централен научно-изследователски институт по физическа култура, Москва;
  • 1987 - D.Sc., доктор на науките, Висш институт по физическа култура “Г.Димитров”, София;
  • 1978 - доцент по лека атлетика, Висш Минно-Геоложки Институт, София;
  • 1980 - доцент по лека атлетика, Висш институт по физическа култура “Г.Димитров”, София;
  • 1989 - професор в областта на спорта, Висш институт по физическа култура “Г.Димитров”, София;
  • 1960 - заслужил майстор на спорта по лека атлетика, Български Съюз за Физическа Култура и Спорт, София;
  • 1986 - заслужил треньор на Бългаприя, Български Съюз за Физическа Култура и Спорт, София;
  • 1976-1984 - за научно-приложни приноси в олимпийската подготовка, награден с бронзов, сребърен и златен орден;
  • 1994 - за принос в подготовката на националния футболен отбор за световното първенство в САЩ-94 награден с орден “Стара планина”, ІІ степен.

Професионално-практически опит в областта на спорта:

  • 1960 - 1966 - асистент Висш институт по физическа култура “Г.Димитров”, София;
  • 1966 - 1980 - старши преподавател, доцент, Висш Минно-Геоложки Институт, София;
  • 1972 - 1986 - заместник директор на Центъра за научно-приложни изследвания на българските Олимпийски и Национални отбори по видове спорт, Български Съюз за Физическа Култура и Спорт, изграждане на 15 спортни лаборатории на територията на центъра в Дианабад и 12 спортни лаборатории в страната; София (съвместител);
  • 1980 - 2002 - преподавател - доцент Национална Спортна Академия “В.Левски”, София.
  • 1964-1971 - национален треньор по спринт 100, 200 и щафета 4х100,

Българска федерация по лека атлетика

  • 1982-1986 - национален треньор по спринт и препятствия 400 и щафета,4х400 м, Българска федерация по лека атлетика;
  • 1994 - треньор по физическа кондиция и програмиране тренировката на българския национален отбор по футбол, заел ІІІ-ІV място САЩ-94;
  • 1953-1968 - състезател по лека атлетика, многократен Национален и Балкански рекордьор в спринта, международни успехи на крупни атлетически турнири.

Научна продукция:

  • Монографии - девет (6 самостоятелен автор, 2 като водещ автор и една съавтор), в областта на теорията и методиката на леката атлетика - 6, в областта на научния контрол в спорта -3;
  • Книги и учебници- 14 броя ( 8 самостоятелен автор,4 като водещ автор и 2 като съавтор), в областта на теорията и методиката на леката атлетика, кондиционата подготовка във футбола, биомеханиката на леката атлетика, научно-приложния контро в спорта, методологията на спорта, образованието и квалификацията в спорта.
  • Популярни брошури - 3 броя в областта на ранното спортно обучение и занимателни занятия по различни видове спорт.
  • Научни и научно-методични статии: над 120 броя (в 3 от тях съавтор, останалите самостоятелен и водещ автор).
  • Публикации в чужбина: 1 книга по футбол (Гърция, 1996), 11 научни статии в списания и научни сборници (Берлин - 1961, 1968 Москва - 1961, 1968, 1976, Тбилиси - 1978, Лайпциг - 1984, Прага - 1985, Варшава - 1985)

Участие с доклади в научни конференции и симпозиуми с широко международно участие:

  • Конгрес на треньорите по лека атлетика от Европа - Бърно, 1968
  • Световен биомеханичен симпозиум, Тбилиси, 1978
  • VII Международен Конгрес по Биомеханика (съавтор), Нагоя, 1981
  • Международен симпозиум по биомеханика, Лйпциг, 1984
  • Международна научна конфериниця по проблемите на спорта, Варшава, 1985
  • Международна научна конференция на Италианския олимпийски комитет, Рим, 1986
  • Международна конференция по спортна наука, София, 1986 и мн. други в рамките на страната

По-важни приносни моменти в спортното знание и практика:

  • Обосноваване на теорията за специализирано разнообразие, като методологична основа за ефикасен подбор, обучение, усъвършенстване и контрол в спорта ( 1987), по проблема публикувана първата монография в света (1982), върху основата на теорията защитени 3 доктората в областта на спринтовите и препятствените бягания и хандбала, както и използване на частични постановки от нея в 3 други доктората;
  • Разработване и внедряване в практиката на научно-приложните спортни звена в България тензометрични, контактни, акселерометрични, сеизмотерични методики за ергометрия на скоростно-силовите качества при лекоатлети, басктеболисти, борци, колоездачи, стрелци, футболисти и др.(1972-1986);
  • Извършване на първите електромиографични записи по време на спринтово бягане при условни задачи за промяна техниката на движенията при спринтово бягане с цел обективизиране на нервно-мускулните координационни отношения(Москва, 1967-1968);
  • Тензометрични и електромиографични лабораторни експерименти за обективизиране кинестатичните и функционални промени на мускулите по задната страна на бедрото във връзка с тяхното предразположение към травми или незавършено отшумяване на травмите (1966-1970);
  • Научно обосноваване чрез спортен експеримент (1959) и тензометрични изследвания (1972, 1977, за първи път в света ефекта на кинематичната рефлексия (отскачане от ниско, стартиране от високо) в скока на дължина с засилване, скока на височина с засилване и тласкането на гюлле (между другото непочтено заимствани от германец (Х.Тум) и италианец (С.Зенон) в по-късните години, а през настоящата 2002г и от двама руснаци) като път за ефикасно повишаване на спортните резултати;
  • Разработване и обосноваване на моделирането и йерархо-дуалния подход като метод за познание, планиране и контрол в областта на леката атлетика (1976, 1984,1986, 1987) и спорта въобще ;
  • Формулиране на нови закони в областта на спортната тренировка (1996) за единство и противоречие между компонентите на натоварването, психиката и физическата изява, оптималната изява на тренираността и др.;
  • Изграждане на нова класификация на футболните упражнения върху основата на тяхната информативност и предлагане на технология за планиране на подготовката (1996);
  • Разработване и написване на първата книга в света за единната спортна наука - Спортология (научна статия -1995, монографичен труд - 2000 и 2003)
  • Съставяне на първия тълковен речник по спортология за нуждите на спортолози (треньори, учители, инструктори, специалисти от общотеоретични дисциплини) и хора занимаващи се със спорт за здраве, жизненост и работоспособност (2002 и 2005);